Dir.bg на 25: Топ експерти за трансформациите в дигиталната журналистика
днес е посветена на 25-ата годишнина на Dir.bg. Тя събира водещи интернационалните и български специалисти в медиите и технологиите, анализатори на публика и бизнес, с цел да търси отговор на тези и още доста въпроси, които стоят пред издателите, публицистите и потребителите.
Българският интернет портал провежда събитието, с което отбелязва своя четвърт век онлайн, с цел да бъде споделен опит от всяка страна, обвързвана с цифровите медии. Разговорът за изменящата се среда и провокациите пред актуалните медии обрисува последните трендове в издателския бизнес, положителните практики и работещите модели.
Конференцията започна с полемика, която да опише по какъв начин се построи българското уеб пространство, какви провокации преодоляхме през годините и какво ни следва, по какъв начин ни оказва помощ анализът на наличието и по какъв начин да се приспособяваме към privacy-first future.
Модератор на , беше оперативният шеф на Dir.bg Иван Брайков , а лектори бяха Христо Христов , Георги Линков , Стилян Шишков , Виктор Иванов и Жюстин Томс .
В началото на полемиката участниците споделиха по какъв начин са влезнали за първи път в интернет и до каква степен съгласно тях се е трансформирало цифровото пространство.
" Първото ми влизане в интернет беше през 1992-1993 година и беше извънредно вълнуващо, влизаше се по мудна връзка, в случай че видиш картинка, си доста благополучен, беше същинско премеждие ", спомни си преподавателят по онлайн маркетинг, медии и връзки Жюстин Томс.
Снимка: Петър Йорданов
Управителят на Дарик Радио Христо Христов пък описа, че при първото му влизане в интернет е бил на стаж в Би Би Си, а тъкмо тогава е имало детонация в метрото.
Жюстин Томс дефинира времето на цифровизация не като 25 години, а като 250.
" Лесно нямаше преди, елементарно няма да има и в този момент, само че конкуренцията беше по-малка. За да стартираш един план, отнемаше доста време. Сега можеш елементарно да стартираш нещо, само че не е гаранция, че ще има триумф. Бяхме черната овца на българския интернет, елементарно няма, в този момент е още по-трудно. Да изградиш бранд, е извънредно мъчно ", изясни за своя път в онлайн пространството изпълнителният шеф на Sportal Media Group Стилян Шишков.
Снимка: Петър Йорданов
По думите на съоснователя и креативен шеф на Studio X Георги Линков в този момент е открит салдото в цифровия дизайн, който да кореспондира и с продукта, и със наличието, тъй че не просто да има визия, само че и да е функционален.
Всички фотоси
" Започна да се случва едно догонване от графична и функционална позиция от страна на уеба, тъй като дизайнът е връзка и това е главната му роля. Затова предизвиквам младите сътрудници да се интересуват и от архитектура, и от принтдизайн, тъй като това, което вършим като артикули, има доста значима функционална съставния елемент, съобщи Линков и продължи:
" С развиването на промишлеността и бизнесите, които употребяват интернет, стана ясно какъв брой е значим салдото сред функционалността и визията. От една страна - всички го знаят, от друга - е мъчно да бъде открит, тъй като не всички съумяват да го намерят и да изпъкнат измежду останалите. Съдържанието е третата съставния елемент ".
Снимка: Петър Йорданов
От своя страна Христо Христов означи, че има две значими дати в цифровия свят - 1997 година и 2004 година. Тогава се появяват два от знаковите представители на господаря в днешния нет - така наречен Биг Тек (Alphabet (Google), Amazon, Apple, Meta (Facebook), и Microsoft).
" Тогава се появиха Гугъл и Фейсбук. Загубихме борбата с огромните платформи, дори не я и поведохме. Има и други борби, които загубихме, загубихме борбата с малкия екран. Ние си останахме затворени в един дребен пазар. Пазарът отсява тези, които не могат, и насърчава тези, които съумяват ", разяснява още Христов.
Снимка: Петър Йорданов
По думите на лекторите обичайните медии доста късно да съумели да се трансформират и да се осъществят в онлайн пространството.
" Традиционните български медии доста късно се сетиха, че има интернет, това разреши на Гугъл и на Фейсбук да се настанят тук. Това се случи, тъй като те закъсняха ", акцентира Томс.
" Рецептата да преборим Фейсбук и Гугъл е да влагаме в хората. Процесите са естествени ", добави ръководещият редактор " Синергия на наличието " в Медийна група " България " Виктор Иванов.
Снимка: Петър Йорданов
Според участниците в полемиката в България има топ артикули, а " компликациите са ни предиздвикали да вършим топ неща, много по-добри от други пазари ".
" Имаме потребност от нови водачи, които да работят самодейно за мислене от на следващия ден, а не от през днешния ден, не търсим избавител, само че би трябвало ние да създадем законите ", безапелационна беше Томс.
" Новите модели за доходи на премиум издателите " бе тематиката във фокуса на. Сесията бе отдадена на източниците на доходи в актуалната публицистика, програматик каналите и новите провокации в връзките сред издателите, рекламодателите и софтуерните колоси.
Водещ преподавател бе ръководителят на борда на шефовете на IAB Europe Константин Камарас, а модератор - изпълнителният шеф на Etarget Bulgaria Христо Николински . Лектори още бяха Александър Варов , Благовест Йорданов , Зоя Василева и Ани Великанова .
Снимка: Петър Йорданов
" Много ви благодаря за поканата, за мен е чест и наслаждение да участвам на тази конференция. Аз съм от остарялата школа и също по този начин доста високо оценявам старите полезности в публикуването на вести, тъй като те носят изгоди за обществото. Затова, съгласно мен, независимостта на новинарските марки в едно демократично общество е доста значима. Едно от гурутата в ръководството на печатните медии през 80-те години споделяше - " Вестникът е артикул, само че е и специфичен артикул ". И аз към момента имам вяра в това кредо ", съобщи Константин Камарас.
По думите му една трета от аудиторията би плащала за вести при избрани условия, а 20 % отделят средства, с цел да бъдат осведомени.
Снимка: Петър Йорданов
" Ключовите аудитории са дамите и поколението Z. Те са най-интересни и могат да бъдат привлечени. Но би трябвало да се мисли отвън обществената рамка. През последните години някои издатели считат, че отговорът на всичко са обществените мрежи, само че би трябвало да подходим доста деликатно ", предизвести Камарас.
Председателят на борда на шефовете на IAB Europe посочи, че сега от ден на ден издатели влагат в аудиформати - така наречен подкасти.
По думите му е доста значимо за всеки един уебсайт по какъв начин са ситуирани новините на първата му страница.
" Хората няма да превъртат доста дълго надолу, а заглавията стават все по-важни. Затова е и добре новините да бъдат оповестени с едно и също заглавие в печатното издание и в онлайн страницата на медията ", добави Константин Камарас.
Снимка: Петър Йорданов
Според него издателите, които разчитат на директни заплащания от платформите, ще бъдат разочаровани.
" Един от всеки четири консуматори не кликат на изпратени линкове т.е трафикът ви няма да се усили. Изборът не е огромен - би трябвало да влагаме в пряк трафик, а не в slide way трафик. Никой огромен издател в Европа не може да си разреши голям екип. В Европа има единствено две платформи, които са недостижими. Те имат доста явен модел за парично остойностяване и това са YouTube и ТикТок. Във втората се появи неотдавна модел, в който генераторите на наличие могат да го осребрят. Трябва да работим в доста по-голяма степен в разпространяването в действително време ", изясни Камарас.
Изпълнителният шеф на Etarget Bulgaria Христо Николински подчертава върху изкуствения разсъдък и по какъв начин той може да повлияе върху основаването на качествено наличие, както и върху програматик каналите, и видео и аудио форматите.
Снимка: Петър Йорданов
Според изпълнителния шеф на NetInfo Александър Варов има големи упования, че Гугъл ще " излее едни пари ", от което ще завоюват всички издатели.
" Това обаче са цялостни нелепости. Дори парите да са доста в безспорна стойност, на това не може да се разчита. Също по този начин не е правилно и изказванието, че посредством изкуствения разсъдък ще се понижат хората, респективно разноските. Не можеш да махнеш публицисти и да сложиш ChatGPT. Изкуственият разсъдък е опция да се разшири обсегът на наличието, което предлагаме ", добави той.
По думите на Варов, издателите би трябвало да се концентрират върху това какво наличие би било скъпо.
" Нека си дадем сметка, че от дълго време живеем в алгоритмична действителност. Просто сега има евтини и налични технологии, които са примитивни и ние, като някакви цифрови маргинализирани пазари, можем да стартираме да ги използваме. Но ние би трябвало да се фокусираме върху това какво наличие би било скъпо. Най-ценните данни за издателите са данните на клиентите и това по какъв начин те се употребяват от рекламодателите ", безапелационен бе изпълнителният шеф на NetInfo.
Снимка: Петър Йорданов
Според него телевизионната реклама е желана от рекламодателите, не тъй като пазарът е " тъп и е елементарно ", а тъй като работи. " Ако има проблем с нея, то не е с успеваемостта й. Най-ефективният ценово канал постоянно е била малкия екран. Тя дава доста данни и в края на деня разбираме по какъв начин работи тази реклама ", отбрани тезата си Александър Варов.
Търговският шеф на Investor Ани Великанова посочи обстоятелството, че издателите би трябвало да бъдат позиционирани в огромните платформи като Гугъл и Фейсбук, само че огромният проблем идва, когато би трябвало да се състезават за едни и същи пари с рекламодателите.
" И двете компании разчитат на непознато наличие, а ние, като издатели, знаем какъв брой е скъпо основаването му. За мен изкуственият разсъдък основава повече въпроси, в сравнение с имаме отговори. Едни от тях са свързани с авторските права на продукта, който си създал благодарение на изкуствения разсъдък. След като толкоз дълго главният разказ на всички в рекламата е бил таргетирането, в този момент ще се наложи да се промени методът, по който мислим. Ограничението обаче ще докара до това издателите да основат нови модели, които са с по-универсално обръщение ", съобщи Великанова.
Снимка: Петър Йорданов
Според създателя и ръководещ съучастник в ID Consult Благовест Йорданов потреблението на изкуствения разсъдък от издателите може да дадат опция на потребителите спомагателна стойност. " Това е много забавна опция ", означи той.
Снимка: Петър Йорданов
" Много се веселя, че живеем по времето на революцията на изкуствения разсъдък. Можем да я съпоставим примерно с изобретяването на колелото ", сподели пък Зоя Василева, шеф " Дигитален отдел " на bTV Media Group.
Тя даде образец с потреблението на ИИ за основаването на вид за сюжет.
" Около една седмица време лишава връзката сред продукция и търговци, с цел да получим вид за сюжет, а посредством изкуствения разсъдък това се случва в границите на 2 минути. Доста е практично, доста е елементарно и главният проект, който би трябвало да обобщя е, че хората няма да остават без работа, тъй като действително с ИИ се икономисва механичната работа и оставя време за значимите неща ", аргументира се Василева.
Снимка: Петър Йорданов
Конференцията на Dir.bg продължи с - полемика за новостите, изкуствения разсъдък, факт чекинга, обществените медии. В какво да влагаме - в гении или в технологии? Кои нови артикули и платформи се задават на хоризонта?
Снимка: Петър Йорданов
Водещ преподавател беше самостоятелният анализатор Бенедикт Евънс , а модератор е ръководителят на АЕЖ-България Ирина Недева . Като лектори, на сцената излязоха още Георги Караманев , Поля Александрова , Мариана Тодорова и Георги Малчев .
" Като мислим за технологиите, би трябвало да си представим по какъв начин времето тече. Техиндустрията сега мисли какво ще се случва през 2030 година ", съобщи самостоятелният анализатор Бенедикт Евънс.
" През последните 20 години с появяването на интернет рекламата се промени фундаментално, Съединени американски щати, Китай и Англия са цифрови. Само двама от най-големите участници на пазара са медийни платформи, другите са техплатформи. Имаме и промяна на концентрацията, само че не би трябвало единствено да приказваме за реклама и търговия, а по какъв начин да стигнем до клиентите. Много от колосите употребяват всички канали за тази цел ", добави Евънс.
По думите му след пандемията търговията на дребно, изключително в Щатите, към този момент наподобява по друг метод - с нови хранилища и разширени пространства, а колоси като " Амазон " са трансформирали цифровата реклама в главен канал за доходи, освен това и изключително печеливш и без финансови разноски.
Снимка: Петър Йорданов
" Рекламата е еволюция на търговията на дребно и марките, които вършат преструктуриране на каналите за разпространяване ", изясни анализаторът.
Според него " софтуерът изяжда света ", а цифровите технологии извеждат нови действителности за търговците на дребно.
" В комбинирането на марки всичко се свежда до мащабиране на логистиката, на производството. Ситуацията в днешни дни е доста по-различна от тази през 1995 година, има безкрайни благоприятни условия за потребителя, само че е значимо по какъв начин ще се ориентираш в това море от артикули. Рекламата е най-хубавият метод да поддържаш един артикул ", акцентира Бенедикт Евънс и прибавя:
" Днес сме трансформирали това, което вършим на компютрите, с цел да може да управляваме бизнесите ".
По думите му преди година се е считало, че на напред във времето за развиването на цифровите технологии са Метавселената или криптото, 98% от тези неща са се трансформирали просто в непотребен звук.
Снимка: Петър Йорданов
" Какво се е трансформирало - би трябвало да се върнем 10 години обратно към първите способи на машинно учене, когато се произвеждаше програмен продукт, който можеше да разпознава картинки. Това, което установихме, че би трябвало да се замислим за високо равнище на абстракция. Софтуерът в този момент е кадърен да разпознава тирада, език, да прави превод ", означи Евънс и добавя, че евентуално методите, по които използваме Гугъл, ще се трансформират.
" Ще попитаме Chat GPT един въпрос и той ще ни даде информация, вместо да я търсим в уеб страниците в Гугъл ", акцентира специалистът.
" През идващите 10 години най-вероятно ще бъдем фокусирани върху изкуствения разсъдък. Нямаме доктрина дали това, което създаваме, ще ни докара до резултат. Все едно проектираме ракета, която да ни води на Луната, само че не знаем какво е гравитация - не знаем какво ще се случи ", уточни още анализаторът и продължи:
" Търсим, без да можем да променим обстоятелствата. Има доста въпроси, на които не знаем отговорите - какво е равнището на грешката, по какъв начин я редуцираме и каква е цената тези модели да бъдат подготвени, тъй като сега са вложени много милиони в Chat GPT ".
Още фотоси
" Периодът на безплатните пари свърши, пандемията свърши, връщаме се назад към обстановката отпреди. Имаше интензивно разискване на опциите, които ни дават от технологиите, компании като Zoom съумяха да се възползват от това, доста е значимо да се съсредоточим какъв брой хора участват онлайн. Интернет се основава като дребна ниша, а в този момент голям брой хора имат смартустройства. Бъдещето единствено ще покаже какво следва ", сподели на финала на речта си водещият преподавател на четвъртия панел на 25 ONLINE.
След неговите думи началото на четвъртата полемика даде модераторът - ръководителят на АЕЖ-България, Ирина Недева. Тя попита какво е за другите лектори изкуственият разсъдък.
Снимка: Петър Йорданов
" Преди 3 години нещата, които в този момент са към нас, изглеждаха футуристично. Изкуственият разсъдък е на всички места към нас ", съобщи на старта на сесията писателят, публицист и програмист Георги Караманев.
" AI за мен е персонална история още опреди 25 години, когато Dir.bg беше на началната ми страница. През 2014 година взех решение, че с това ще се занимавам, в този момент тази тематика даже измести Коронавирус или даже войната в Украйна. В момента всички наши страсти могат да бъдат деконструирани от изкуствения разсъдък. Присъствието на AI слага метафизичен въпроси да погледнем себе си и дали можем да направляваме нещо, което не разбираме ", изясни футурологът и доцент в Института по философия и социология към Българска академия на науките Мариана Тодорова.
Снимка: Петър Йорданов
Според Караманев с навлизането на изкуствения разсъдък в цифровото пространство стартира и борба за истината, защото към този момент всичко ще може да бъде симулирано.
" Надявам се публицистите да се върнат на мястото си на портата на истината. Трябва да се върнем към корените си и към нещата, които сме не запомнили. Можем да дадем скучните неща на изкуствения разсъдък ", акцентира Караманев.
Снимка: Петър Йорданов
От своя страна, Поля Александрова, началник " Корпоративни връзки " на Philip Morris Bulgaria, съобщи, че наклонността е да понижаваме вредите, свързани с нездравословните ни привички и да подобряваме живота си. За да се случи това, е значимо най-много да имаме достъп до достоверна информация.
" Ако информацията не е поднесена вярно и не е основана на обстоятелства, няма да реализираме този резултат, към който се стремим. Важно е непрекъснато да се борим с дезинформацията, а хората да имат достъп до информация за продуктите, които понижават вредата, с цел да могат да вършат осведомен избор. Важно е обстоятелствата да доближават до всички заинтересувани в процеса, а нововъведенията да бъдат контролирани и прилагани в точния момент, с цел да да има в последна сметка изгода за цялото общество ", разяснява Александрова.
Снимка: Петър Йорданов
" Мисля, че хората са адаптивни и когато желаят качествено наличие, те ще го намерят ", добави и изпълнителният шеф на Xplora Георги Малчев.
По думите му с изкуствения разсъдък пораждат и три нови типа маркетинг контекстуален, планиран и маркетинг с подсилено взаимоотношение.
" Изкуственият разсъдък ни оказва помощ да вършим неща, които сами не бихме създали толкоз добре ", изясни Малчев.
Снимка: Петър Йорданов
" Най-голямата опасност е, че с AI ние хакваме нашия цивилизационен код, тъй като наличието, което ще има до 2-3 години в интернет, ще е основано от изкуствен интелект, който ще пренаписва историята и ще я дехуманизира ", безапелационна беше доцент Мариана Тодорова.
Нужни ли са повече от хиляда думи за качествена вест? Във фокуса на четвъртия панел от конференцията са сред най-важните въпроси пред публицистиката, а точно - качеството на наличието, новаторските медийни формати и образната и аудио публицистика.
Водещ преподавател на полемиката за доверието към специалността, за другите аудитории и настройките на младото потомство бе Люба Късова , шеф на AKAS, публицист и анализатор. Модератор бе програмният шеф на Радио " Фокус " Ива Дойчинова . Лектори още бях Найден Тодоров , Илияна Захариева , Васил Върбанов и Евгени Димитров .
Снимка: Петър Йорданов
" Новинарската промишленост е в дистрес, както в България, по този начин и в чужбина. Има три съществени казуса, а първият от тях е, че българите обръщат тил на новините, като ползата към новините понижава, а процентът на хората, които заобикалят да четат и гледат вести се усилва ", съобщи Късова.
Тя акцентира тревожния факт, че от 2021 година търсенето на вести понижава по целия свят и това се случва за първи път в историята.
" Когато проучваме данните на Ройтерс виждаме, че единствено половината от българите се интересуват извънредно или доста от новините. Това е с една пета по-малко спрямо броя им преди 5 година А когато погледнем към младите - от 18 до 24 година - по-малко от една трета се интересуват от вести. И броят им също е понижен с една трета през последните пет години ", добави шефът на AKAS.
Снимка: Петър Йорданов
По думите й 80 на 100 от българите отвреме в точния момент заобикалят да гледат и четат вести.
" Това са голям брой хора, които са доста лабилни за промишлеността и е доста значимо да се погрижим за тях преди да стане късно ", безапелационна бе Люба Късова.
По думите й, вторият проблем за медиите е, че единствено дребна от аудиторията има вяра на новините. " Това, което е по-шокиращо е, че още по-малко публицисти имат вяра в личната си специалност ", добави тя.
Според данните все още, единствено една трета от българите имат вяра на новините, само че това е и наклонността в доста други страни.
" Но това, което най-вече ме шокира, когато проучих данните е, какъв брой малко публицисти имат вяра в специалността си. Едва 1 от 10 български публицисти имат вяра в това, което вършат, а България е на 49-о от 51 места в доверие в новините ", сподели още Люба Късова.
Снимка: Петър Йорданов
Директорът на AKAS открои третия проблем, който е не по-малко значителен - приходите на медиите. Според последните данни приходите на българските печатни медии се чака да намалеят с повече от 40 %.
" Ключовите фактори във връзка с аудиторията, които водят до проблеми в новинарската промишленост са, че новинарското отразяване не дава отговор в задоволителна степен на потребностите на аудиторията. 43 % от интервюираните споделят, че желаят повече интернационалните вести. А в това време единствено 6 % от първата страница на медиите са били отдадени на интернационалните вести. 85 на 100 от българите споделят, че медиите би трябвало да отразяват набор от разнообразни гледни точки и да оставят на хората да решат. Друг проблем е, че потреблението на обстоятелства е извънредно незадоволително. В същото време ниската степен на ангажираност с обстоятелства и научни открития основава плодородна почва за дезинформация в България ", разяснява още Люба Късова.
По думите й българите демонстрират и най-вече полово стереотипно мислене измежду жителите на страни от Европейски Съюз.
" Те са най-склонни да възприемат функциите на мъжете и дамите по стандартен метод - главната роля на дамата е да се грижи за фамилията, а на мъжа - да прави пари. Един от методите, по които тези правила прозират в новините е, че мъжете се цитират четири пъти повече в тях, като източници на информация, от дамите. Но има 6 полезности, които ще спасят публицистиката и медиите - почтеност, ученолюбивост, храброст, човещина, обич към обстоятелствата и вяра ", приключи Люба Късова.
Директорът на Радио " Фокус " Ива Дойчинова даде старт на полемиката, в която измежду главните акценти бяха дезинформацията, подправените вести, както и има ли риск изкуственият разсъдък да размени публицистите.
Снимка: Петър Йорданов
Според ръководителя на Българската асоциация на спортните публицисти Найден Тодоров качествената публицистика, която употребява повече от 1000 думи, се намира в една непрестанна тежка и пандемична конюнктура.
" Истинският проблем е пандемията, в която живее качествената публицистика и там намирането на лекарство е наша отговорност. Ние сами би трябвало да намерим и пристрастеността - това не може да ви го даде никой различен. Но най-страшното нещо не е изкуственият разсъдък. А това, че сега ние сами го вкарваме в естествения потенциал, с който разполагаме. Защото по този начин сътворяваме ботове - хора, които единствено копират и препредават информация. Ето това са ненужните хора. Така че, дано първо се вършим с този изкуствен интелект, който ние внедряваме ", сподели той.
Снимка: Петър Йорданов
Директорът " Корпоративни връзки " в А1 Илияна Захариева акцентира, че доверието в новините е международен проблем, само че съмнение сега съществува и то освен в медиите.
" През 2022 година има спад в доверието освен в медиите, само че и в държавните управления, неправителствените организации и корпорациите. Същевременно някои търсачки имат растеж на доверието, а пресата в действителност е постоянна - при нея няма спад. Дигитализацията и ИИ към този момент са завладяли живота ни. Затова търсим престижи. Има проблем с инфодемията и той продължава да съществува, само че имам вяра, че преса ще продължи да има и тя ще има своето, въпреки и малко, само че устойчиво място ", безапелационна бе Захариева.
Снимка: Петър Йорданов
Журналистът и радиоводещ Васил Върбанов пък разяснява, че има огромна смяна в една от главните категории, в които човешкият мозък мисли - минало, настояще, бъдеще
" Това е методът, по който поддържаме връзка. Но огромното нещо, което се промени поради технологиите е опцията да не гледаш това, което дават сега по малкия екран, а да си го върнеш. Този резултат още не е проучен, както и душeвността на този модел на делене на минало, настояще и бъдеще ", изясни той.
По думите му медиите са подложени на оценка, че обществото губи доверие в тях, само че това изказване е на социологическите организации. " Но за какво би трябвало да се доверяваме на социолозите повече, в сравнение с медиите " попита Върбанов.
Снимка: Петър Йорданов
Основателят и притежател на фотографска организация " Булфото " Евгени Димитров обърна внимание на значимостта на фотожурналистиката и силата на информацията, която един кадър дава.
" Когато през 2000 година ние започвахме, снимането с цифров фотоапарат изглеждаше като фантастика. В момента към този момент е всекидневие. В някаква степен сега използването на този фотоапарат не е ясно дали е преимущество, тъй като не е ясно дали изпратената фотография ще е най-качествената. Бързината във фотожурналистиката се трансформира в по-голям фактор от качеството. Другото, което промени нещата е, че фотографията дава доста информация. За мен обаче най-важното е ние да запазим своя висок професионализъм и качество - фотографията да не лъже и да бъде запомнена ", съобщи Димитров.
Снимка: Петър Йорданов
Основателят на " Булфото " изясни по какъв начин хората могат да разграничат действителната фотография от подправената, с цел да не се поддават на операции.
" Всички подправени фотоси имат мека последователност на светлосенките, каквато в никакъв случай и на никое място не съществува в действителния свят ", сподели Евгени Димитров.
Как се промени средата в журналистката през последните 25 години? В поредност от изявленията своите отговори пред Dir.bg дадоха още:
Проектът се осъществя с поддръжката на:
,,,,,,, ,
Медийни сътрудници на плана са:
Българска телеграфна агенция, Българска национална телевизия, БНР, bTV Media Group, Дарик Радио, списание " Мениджър " и организация " Булфото "
Българският интернет портал провежда събитието, с което отбелязва своя четвърт век онлайн, с цел да бъде споделен опит от всяка страна, обвързвана с цифровите медии. Разговорът за изменящата се среда и провокациите пред актуалните медии обрисува последните трендове в издателския бизнес, положителните практики и работещите модели.
Конференцията започна с полемика, която да опише по какъв начин се построи българското уеб пространство, какви провокации преодоляхме през годините и какво ни следва, по какъв начин ни оказва помощ анализът на наличието и по какъв начин да се приспособяваме към privacy-first future.
Модератор на , беше оперативният шеф на Dir.bg Иван Брайков , а лектори бяха Христо Христов , Георги Линков , Стилян Шишков , Виктор Иванов и Жюстин Томс .
В началото на полемиката участниците споделиха по какъв начин са влезнали за първи път в интернет и до каква степен съгласно тях се е трансформирало цифровото пространство.
" Първото ми влизане в интернет беше през 1992-1993 година и беше извънредно вълнуващо, влизаше се по мудна връзка, в случай че видиш картинка, си доста благополучен, беше същинско премеждие ", спомни си преподавателят по онлайн маркетинг, медии и връзки Жюстин Томс.
Снимка: Петър Йорданов
Управителят на Дарик Радио Христо Христов пък описа, че при първото му влизане в интернет е бил на стаж в Би Би Си, а тъкмо тогава е имало детонация в метрото.
Жюстин Томс дефинира времето на цифровизация не като 25 години, а като 250.
" Лесно нямаше преди, елементарно няма да има и в този момент, само че конкуренцията беше по-малка. За да стартираш един план, отнемаше доста време. Сега можеш елементарно да стартираш нещо, само че не е гаранция, че ще има триумф. Бяхме черната овца на българския интернет, елементарно няма, в този момент е още по-трудно. Да изградиш бранд, е извънредно мъчно ", изясни за своя път в онлайн пространството изпълнителният шеф на Sportal Media Group Стилян Шишков.
Снимка: Петър Йорданов
По думите на съоснователя и креативен шеф на Studio X Георги Линков в този момент е открит салдото в цифровия дизайн, който да кореспондира и с продукта, и със наличието, тъй че не просто да има визия, само че и да е функционален.
Всички фотоси
" Започна да се случва едно догонване от графична и функционална позиция от страна на уеба, тъй като дизайнът е връзка и това е главната му роля. Затова предизвиквам младите сътрудници да се интересуват и от архитектура, и от принтдизайн, тъй като това, което вършим като артикули, има доста значима функционална съставния елемент, съобщи Линков и продължи:
" С развиването на промишлеността и бизнесите, които употребяват интернет, стана ясно какъв брой е значим салдото сред функционалността и визията. От една страна - всички го знаят, от друга - е мъчно да бъде открит, тъй като не всички съумяват да го намерят и да изпъкнат измежду останалите. Съдържанието е третата съставния елемент ".
Снимка: Петър Йорданов
От своя страна Христо Христов означи, че има две значими дати в цифровия свят - 1997 година и 2004 година. Тогава се появяват два от знаковите представители на господаря в днешния нет - така наречен Биг Тек (Alphabet (Google), Amazon, Apple, Meta (Facebook), и Microsoft).
" Тогава се появиха Гугъл и Фейсбук. Загубихме борбата с огромните платформи, дори не я и поведохме. Има и други борби, които загубихме, загубихме борбата с малкия екран. Ние си останахме затворени в един дребен пазар. Пазарът отсява тези, които не могат, и насърчава тези, които съумяват ", разяснява още Христов.
Снимка: Петър Йорданов
По думите на лекторите обичайните медии доста късно да съумели да се трансформират и да се осъществят в онлайн пространството.
" Традиционните български медии доста късно се сетиха, че има интернет, това разреши на Гугъл и на Фейсбук да се настанят тук. Това се случи, тъй като те закъсняха ", акцентира Томс.
" Рецептата да преборим Фейсбук и Гугъл е да влагаме в хората. Процесите са естествени ", добави ръководещият редактор " Синергия на наличието " в Медийна група " България " Виктор Иванов.
Снимка: Петър Йорданов
Според участниците в полемиката в България има топ артикули, а " компликациите са ни предиздвикали да вършим топ неща, много по-добри от други пазари ".
" Имаме потребност от нови водачи, които да работят самодейно за мислене от на следващия ден, а не от през днешния ден, не търсим избавител, само че би трябвало ние да създадем законите ", безапелационна беше Томс.
" Новите модели за доходи на премиум издателите " бе тематиката във фокуса на. Сесията бе отдадена на източниците на доходи в актуалната публицистика, програматик каналите и новите провокации в връзките сред издателите, рекламодателите и софтуерните колоси.
Водещ преподавател бе ръководителят на борда на шефовете на IAB Europe Константин Камарас, а модератор - изпълнителният шеф на Etarget Bulgaria Христо Николински . Лектори още бяха Александър Варов , Благовест Йорданов , Зоя Василева и Ани Великанова .
Снимка: Петър Йорданов
" Много ви благодаря за поканата, за мен е чест и наслаждение да участвам на тази конференция. Аз съм от остарялата школа и също по този начин доста високо оценявам старите полезности в публикуването на вести, тъй като те носят изгоди за обществото. Затова, съгласно мен, независимостта на новинарските марки в едно демократично общество е доста значима. Едно от гурутата в ръководството на печатните медии през 80-те години споделяше - " Вестникът е артикул, само че е и специфичен артикул ". И аз към момента имам вяра в това кредо ", съобщи Константин Камарас.
По думите му една трета от аудиторията би плащала за вести при избрани условия, а 20 % отделят средства, с цел да бъдат осведомени.
Снимка: Петър Йорданов
" Ключовите аудитории са дамите и поколението Z. Те са най-интересни и могат да бъдат привлечени. Но би трябвало да се мисли отвън обществената рамка. През последните години някои издатели считат, че отговорът на всичко са обществените мрежи, само че би трябвало да подходим доста деликатно ", предизвести Камарас.
Председателят на борда на шефовете на IAB Europe посочи, че сега от ден на ден издатели влагат в аудиформати - така наречен подкасти.
По думите му е доста значимо за всеки един уебсайт по какъв начин са ситуирани новините на първата му страница.
" Хората няма да превъртат доста дълго надолу, а заглавията стават все по-важни. Затова е и добре новините да бъдат оповестени с едно и също заглавие в печатното издание и в онлайн страницата на медията ", добави Константин Камарас.
Снимка: Петър Йорданов
Според него издателите, които разчитат на директни заплащания от платформите, ще бъдат разочаровани.
" Един от всеки четири консуматори не кликат на изпратени линкове т.е трафикът ви няма да се усили. Изборът не е огромен - би трябвало да влагаме в пряк трафик, а не в slide way трафик. Никой огромен издател в Европа не може да си разреши голям екип. В Европа има единствено две платформи, които са недостижими. Те имат доста явен модел за парично остойностяване и това са YouTube и ТикТок. Във втората се появи неотдавна модел, в който генераторите на наличие могат да го осребрят. Трябва да работим в доста по-голяма степен в разпространяването в действително време ", изясни Камарас.
Изпълнителният шеф на Etarget Bulgaria Христо Николински подчертава върху изкуствения разсъдък и по какъв начин той може да повлияе върху основаването на качествено наличие, както и върху програматик каналите, и видео и аудио форматите.
Снимка: Петър Йорданов
Според изпълнителния шеф на NetInfo Александър Варов има големи упования, че Гугъл ще " излее едни пари ", от което ще завоюват всички издатели.
" Това обаче са цялостни нелепости. Дори парите да са доста в безспорна стойност, на това не може да се разчита. Също по този начин не е правилно и изказванието, че посредством изкуствения разсъдък ще се понижат хората, респективно разноските. Не можеш да махнеш публицисти и да сложиш ChatGPT. Изкуственият разсъдък е опция да се разшири обсегът на наличието, което предлагаме ", добави той.
По думите на Варов, издателите би трябвало да се концентрират върху това какво наличие би било скъпо.
" Нека си дадем сметка, че от дълго време живеем в алгоритмична действителност. Просто сега има евтини и налични технологии, които са примитивни и ние, като някакви цифрови маргинализирани пазари, можем да стартираме да ги използваме. Но ние би трябвало да се фокусираме върху това какво наличие би било скъпо. Най-ценните данни за издателите са данните на клиентите и това по какъв начин те се употребяват от рекламодателите ", безапелационен бе изпълнителният шеф на NetInfo.
Снимка: Петър Йорданов
Според него телевизионната реклама е желана от рекламодателите, не тъй като пазарът е " тъп и е елементарно ", а тъй като работи. " Ако има проблем с нея, то не е с успеваемостта й. Най-ефективният ценово канал постоянно е била малкия екран. Тя дава доста данни и в края на деня разбираме по какъв начин работи тази реклама ", отбрани тезата си Александър Варов.
Търговският шеф на Investor Ани Великанова посочи обстоятелството, че издателите би трябвало да бъдат позиционирани в огромните платформи като Гугъл и Фейсбук, само че огромният проблем идва, когато би трябвало да се състезават за едни и същи пари с рекламодателите.
" И двете компании разчитат на непознато наличие, а ние, като издатели, знаем какъв брой е скъпо основаването му. За мен изкуственият разсъдък основава повече въпроси, в сравнение с имаме отговори. Едни от тях са свързани с авторските права на продукта, който си създал благодарение на изкуствения разсъдък. След като толкоз дълго главният разказ на всички в рекламата е бил таргетирането, в този момент ще се наложи да се промени методът, по който мислим. Ограничението обаче ще докара до това издателите да основат нови модели, които са с по-универсално обръщение ", съобщи Великанова.
Снимка: Петър Йорданов
Според създателя и ръководещ съучастник в ID Consult Благовест Йорданов потреблението на изкуствения разсъдък от издателите може да дадат опция на потребителите спомагателна стойност. " Това е много забавна опция ", означи той.
Снимка: Петър Йорданов
" Много се веселя, че живеем по времето на революцията на изкуствения разсъдък. Можем да я съпоставим примерно с изобретяването на колелото ", сподели пък Зоя Василева, шеф " Дигитален отдел " на bTV Media Group.
Тя даде образец с потреблението на ИИ за основаването на вид за сюжет.
" Около една седмица време лишава връзката сред продукция и търговци, с цел да получим вид за сюжет, а посредством изкуствения разсъдък това се случва в границите на 2 минути. Доста е практично, доста е елементарно и главният проект, който би трябвало да обобщя е, че хората няма да остават без работа, тъй като действително с ИИ се икономисва механичната работа и оставя време за значимите неща ", аргументира се Василева.
Снимка: Петър Йорданов
Конференцията на Dir.bg продължи с - полемика за новостите, изкуствения разсъдък, факт чекинга, обществените медии. В какво да влагаме - в гении или в технологии? Кои нови артикули и платформи се задават на хоризонта?
Снимка: Петър Йорданов
Водещ преподавател беше самостоятелният анализатор Бенедикт Евънс , а модератор е ръководителят на АЕЖ-България Ирина Недева . Като лектори, на сцената излязоха още Георги Караманев , Поля Александрова , Мариана Тодорова и Георги Малчев .
" Като мислим за технологиите, би трябвало да си представим по какъв начин времето тече. Техиндустрията сега мисли какво ще се случва през 2030 година ", съобщи самостоятелният анализатор Бенедикт Евънс.
" През последните 20 години с появяването на интернет рекламата се промени фундаментално, Съединени американски щати, Китай и Англия са цифрови. Само двама от най-големите участници на пазара са медийни платформи, другите са техплатформи. Имаме и промяна на концентрацията, само че не би трябвало единствено да приказваме за реклама и търговия, а по какъв начин да стигнем до клиентите. Много от колосите употребяват всички канали за тази цел ", добави Евънс.
По думите му след пандемията търговията на дребно, изключително в Щатите, към този момент наподобява по друг метод - с нови хранилища и разширени пространства, а колоси като " Амазон " са трансформирали цифровата реклама в главен канал за доходи, освен това и изключително печеливш и без финансови разноски.
Снимка: Петър Йорданов
" Рекламата е еволюция на търговията на дребно и марките, които вършат преструктуриране на каналите за разпространяване ", изясни анализаторът.
Според него " софтуерът изяжда света ", а цифровите технологии извеждат нови действителности за търговците на дребно.
" В комбинирането на марки всичко се свежда до мащабиране на логистиката, на производството. Ситуацията в днешни дни е доста по-различна от тази през 1995 година, има безкрайни благоприятни условия за потребителя, само че е значимо по какъв начин ще се ориентираш в това море от артикули. Рекламата е най-хубавият метод да поддържаш един артикул ", акцентира Бенедикт Евънс и прибавя:
" Днес сме трансформирали това, което вършим на компютрите, с цел да може да управляваме бизнесите ".
По думите му преди година се е считало, че на напред във времето за развиването на цифровите технологии са Метавселената или криптото, 98% от тези неща са се трансформирали просто в непотребен звук.
Снимка: Петър Йорданов
" Какво се е трансформирало - би трябвало да се върнем 10 години обратно към първите способи на машинно учене, когато се произвеждаше програмен продукт, който можеше да разпознава картинки. Това, което установихме, че би трябвало да се замислим за високо равнище на абстракция. Софтуерът в този момент е кадърен да разпознава тирада, език, да прави превод ", означи Евънс и добавя, че евентуално методите, по които използваме Гугъл, ще се трансформират.
" Ще попитаме Chat GPT един въпрос и той ще ни даде информация, вместо да я търсим в уеб страниците в Гугъл ", акцентира специалистът.
" През идващите 10 години най-вероятно ще бъдем фокусирани върху изкуствения разсъдък. Нямаме доктрина дали това, което създаваме, ще ни докара до резултат. Все едно проектираме ракета, която да ни води на Луната, само че не знаем какво е гравитация - не знаем какво ще се случи ", уточни още анализаторът и продължи:
" Търсим, без да можем да променим обстоятелствата. Има доста въпроси, на които не знаем отговорите - какво е равнището на грешката, по какъв начин я редуцираме и каква е цената тези модели да бъдат подготвени, тъй като сега са вложени много милиони в Chat GPT ".
Още фотоси
" Периодът на безплатните пари свърши, пандемията свърши, връщаме се назад към обстановката отпреди. Имаше интензивно разискване на опциите, които ни дават от технологиите, компании като Zoom съумяха да се възползват от това, доста е значимо да се съсредоточим какъв брой хора участват онлайн. Интернет се основава като дребна ниша, а в този момент голям брой хора имат смартустройства. Бъдещето единствено ще покаже какво следва ", сподели на финала на речта си водещият преподавател на четвъртия панел на 25 ONLINE.
След неговите думи началото на четвъртата полемика даде модераторът - ръководителят на АЕЖ-България, Ирина Недева. Тя попита какво е за другите лектори изкуственият разсъдък.
Снимка: Петър Йорданов
" Преди 3 години нещата, които в този момент са към нас, изглеждаха футуристично. Изкуственият разсъдък е на всички места към нас ", съобщи на старта на сесията писателят, публицист и програмист Георги Караманев.
" AI за мен е персонална история още опреди 25 години, когато Dir.bg беше на началната ми страница. През 2014 година взех решение, че с това ще се занимавам, в този момент тази тематика даже измести Коронавирус или даже войната в Украйна. В момента всички наши страсти могат да бъдат деконструирани от изкуствения разсъдък. Присъствието на AI слага метафизичен въпроси да погледнем себе си и дали можем да направляваме нещо, което не разбираме ", изясни футурологът и доцент в Института по философия и социология към Българска академия на науките Мариана Тодорова.
Снимка: Петър Йорданов
Според Караманев с навлизането на изкуствения разсъдък в цифровото пространство стартира и борба за истината, защото към този момент всичко ще може да бъде симулирано.
" Надявам се публицистите да се върнат на мястото си на портата на истината. Трябва да се върнем към корените си и към нещата, които сме не запомнили. Можем да дадем скучните неща на изкуствения разсъдък ", акцентира Караманев.
Снимка: Петър Йорданов
От своя страна, Поля Александрова, началник " Корпоративни връзки " на Philip Morris Bulgaria, съобщи, че наклонността е да понижаваме вредите, свързани с нездравословните ни привички и да подобряваме живота си. За да се случи това, е значимо най-много да имаме достъп до достоверна информация.
" Ако информацията не е поднесена вярно и не е основана на обстоятелства, няма да реализираме този резултат, към който се стремим. Важно е непрекъснато да се борим с дезинформацията, а хората да имат достъп до информация за продуктите, които понижават вредата, с цел да могат да вършат осведомен избор. Важно е обстоятелствата да доближават до всички заинтересувани в процеса, а нововъведенията да бъдат контролирани и прилагани в точния момент, с цел да да има в последна сметка изгода за цялото общество ", разяснява Александрова.
Снимка: Петър Йорданов
" Мисля, че хората са адаптивни и когато желаят качествено наличие, те ще го намерят ", добави и изпълнителният шеф на Xplora Георги Малчев.
По думите му с изкуствения разсъдък пораждат и три нови типа маркетинг контекстуален, планиран и маркетинг с подсилено взаимоотношение.
" Изкуственият разсъдък ни оказва помощ да вършим неща, които сами не бихме създали толкоз добре ", изясни Малчев.
Снимка: Петър Йорданов
" Най-голямата опасност е, че с AI ние хакваме нашия цивилизационен код, тъй като наличието, което ще има до 2-3 години в интернет, ще е основано от изкуствен интелект, който ще пренаписва историята и ще я дехуманизира ", безапелационна беше доцент Мариана Тодорова.
Нужни ли са повече от хиляда думи за качествена вест? Във фокуса на четвъртия панел от конференцията са сред най-важните въпроси пред публицистиката, а точно - качеството на наличието, новаторските медийни формати и образната и аудио публицистика.
Водещ преподавател на полемиката за доверието към специалността, за другите аудитории и настройките на младото потомство бе Люба Късова , шеф на AKAS, публицист и анализатор. Модератор бе програмният шеф на Радио " Фокус " Ива Дойчинова . Лектори още бях Найден Тодоров , Илияна Захариева , Васил Върбанов и Евгени Димитров .
Снимка: Петър Йорданов
" Новинарската промишленост е в дистрес, както в България, по този начин и в чужбина. Има три съществени казуса, а първият от тях е, че българите обръщат тил на новините, като ползата към новините понижава, а процентът на хората, които заобикалят да четат и гледат вести се усилва ", съобщи Късова.
Тя акцентира тревожния факт, че от 2021 година търсенето на вести понижава по целия свят и това се случва за първи път в историята.
" Когато проучваме данните на Ройтерс виждаме, че единствено половината от българите се интересуват извънредно или доста от новините. Това е с една пета по-малко спрямо броя им преди 5 година А когато погледнем към младите - от 18 до 24 година - по-малко от една трета се интересуват от вести. И броят им също е понижен с една трета през последните пет години ", добави шефът на AKAS.
Снимка: Петър Йорданов
По думите й 80 на 100 от българите отвреме в точния момент заобикалят да гледат и четат вести.
" Това са голям брой хора, които са доста лабилни за промишлеността и е доста значимо да се погрижим за тях преди да стане късно ", безапелационна бе Люба Късова.
По думите й, вторият проблем за медиите е, че единствено дребна от аудиторията има вяра на новините. " Това, което е по-шокиращо е, че още по-малко публицисти имат вяра в личната си специалност ", добави тя.
Според данните все още, единствено една трета от българите имат вяра на новините, само че това е и наклонността в доста други страни.
" Но това, което най-вече ме шокира, когато проучих данните е, какъв брой малко публицисти имат вяра в специалността си. Едва 1 от 10 български публицисти имат вяра в това, което вършат, а България е на 49-о от 51 места в доверие в новините ", сподели още Люба Късова.
Снимка: Петър Йорданов
Директорът на AKAS открои третия проблем, който е не по-малко значителен - приходите на медиите. Според последните данни приходите на българските печатни медии се чака да намалеят с повече от 40 %.
" Ключовите фактори във връзка с аудиторията, които водят до проблеми в новинарската промишленост са, че новинарското отразяване не дава отговор в задоволителна степен на потребностите на аудиторията. 43 % от интервюираните споделят, че желаят повече интернационалните вести. А в това време единствено 6 % от първата страница на медиите са били отдадени на интернационалните вести. 85 на 100 от българите споделят, че медиите би трябвало да отразяват набор от разнообразни гледни точки и да оставят на хората да решат. Друг проблем е, че потреблението на обстоятелства е извънредно незадоволително. В същото време ниската степен на ангажираност с обстоятелства и научни открития основава плодородна почва за дезинформация в България ", разяснява още Люба Късова.
По думите й българите демонстрират и най-вече полово стереотипно мислене измежду жителите на страни от Европейски Съюз.
" Те са най-склонни да възприемат функциите на мъжете и дамите по стандартен метод - главната роля на дамата е да се грижи за фамилията, а на мъжа - да прави пари. Един от методите, по които тези правила прозират в новините е, че мъжете се цитират четири пъти повече в тях, като източници на информация, от дамите. Но има 6 полезности, които ще спасят публицистиката и медиите - почтеност, ученолюбивост, храброст, човещина, обич към обстоятелствата и вяра ", приключи Люба Късова.
Директорът на Радио " Фокус " Ива Дойчинова даде старт на полемиката, в която измежду главните акценти бяха дезинформацията, подправените вести, както и има ли риск изкуственият разсъдък да размени публицистите.
Снимка: Петър Йорданов
Според ръководителя на Българската асоциация на спортните публицисти Найден Тодоров качествената публицистика, която употребява повече от 1000 думи, се намира в една непрестанна тежка и пандемична конюнктура.
" Истинският проблем е пандемията, в която живее качествената публицистика и там намирането на лекарство е наша отговорност. Ние сами би трябвало да намерим и пристрастеността - това не може да ви го даде никой различен. Но най-страшното нещо не е изкуственият разсъдък. А това, че сега ние сами го вкарваме в естествения потенциал, с който разполагаме. Защото по този начин сътворяваме ботове - хора, които единствено копират и препредават информация. Ето това са ненужните хора. Така че, дано първо се вършим с този изкуствен интелект, който ние внедряваме ", сподели той.
Снимка: Петър Йорданов
Директорът " Корпоративни връзки " в А1 Илияна Захариева акцентира, че доверието в новините е международен проблем, само че съмнение сега съществува и то освен в медиите.
" През 2022 година има спад в доверието освен в медиите, само че и в държавните управления, неправителствените организации и корпорациите. Същевременно някои търсачки имат растеж на доверието, а пресата в действителност е постоянна - при нея няма спад. Дигитализацията и ИИ към този момент са завладяли живота ни. Затова търсим престижи. Има проблем с инфодемията и той продължава да съществува, само че имам вяра, че преса ще продължи да има и тя ще има своето, въпреки и малко, само че устойчиво място ", безапелационна бе Захариева.
Снимка: Петър Йорданов
Журналистът и радиоводещ Васил Върбанов пък разяснява, че има огромна смяна в една от главните категории, в които човешкият мозък мисли - минало, настояще, бъдеще
" Това е методът, по който поддържаме връзка. Но огромното нещо, което се промени поради технологиите е опцията да не гледаш това, което дават сега по малкия екран, а да си го върнеш. Този резултат още не е проучен, както и душeвността на този модел на делене на минало, настояще и бъдеще ", изясни той.
По думите му медиите са подложени на оценка, че обществото губи доверие в тях, само че това изказване е на социологическите организации. " Но за какво би трябвало да се доверяваме на социолозите повече, в сравнение с медиите " попита Върбанов.
Снимка: Петър Йорданов
Основателят и притежател на фотографска организация " Булфото " Евгени Димитров обърна внимание на значимостта на фотожурналистиката и силата на информацията, която един кадър дава.
" Когато през 2000 година ние започвахме, снимането с цифров фотоапарат изглеждаше като фантастика. В момента към този момент е всекидневие. В някаква степен сега използването на този фотоапарат не е ясно дали е преимущество, тъй като не е ясно дали изпратената фотография ще е най-качествената. Бързината във фотожурналистиката се трансформира в по-голям фактор от качеството. Другото, което промени нещата е, че фотографията дава доста информация. За мен обаче най-важното е ние да запазим своя висок професионализъм и качество - фотографията да не лъже и да бъде запомнена ", съобщи Димитров.
Снимка: Петър Йорданов
Основателят на " Булфото " изясни по какъв начин хората могат да разграничат действителната фотография от подправената, с цел да не се поддават на операции.
" Всички подправени фотоси имат мека последователност на светлосенките, каквато в никакъв случай и на никое място не съществува в действителния свят ", сподели Евгени Димитров.
Как се промени средата в журналистката през последните 25 години? В поредност от изявленията своите отговори пред Dir.bg дадоха още:
Проектът се осъществя с поддръжката на:
,,,,,,, ,
Медийни сътрудници на плана са:
Българска телеграфна агенция, Българска национална телевизия, БНР, bTV Media Group, Дарик Радио, списание " Мениджър " и организация " Булфото "
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ